на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ)
относно: проект на актуализирана Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021–2027 г. на Република България, публикуван за обществено обсъждане в периода 21.08.2026 г. – 20.09.2026 г.
С настоящото становище Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) представя своята позиция и конкретни предложения по проекта на актуализирана Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021–2027 г.
БРАИТ е водещата работодателска организация на високотехнологичния бизнес в България. Ние обединяваме над 2000 компании с над 100 000 служители в най-динамичните сектори - софтуерна индустрия, ИТ, биотехнологии, изкуствен интелект, блокчейн, финтех, агритех, възобновяема енергетика. Нашите членове са едновременно създатели на технологиите, които стратегията определя като приоритетни, и най-големият работодател в сферата на високите технологии в страната. Именно затова потенциалът на таланта и човешкия ресурс за нас не е абстрактна политическа цел, а ежедневно ограничение пред растежа.
Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) подкрепя посоката на предложената актуализация на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. Междинният мониторингов доклад, одобрен с Решение № 3 на Министерския съвет от 12.01.2026 г., дава достатъчно основание за преглед на тематичния обхват, а предложените промени следват неговите препоръки. Същевременно обаче, считаме, че актуализацията е свършена наполовина - стратегическият текст е променен, но инструментите, чрез които промяната ще бъде приложена и измерена, не са. По-долу излагаме както подкрепата си, така и конкретни предложения за допълнение на текста, които според нас биха направили актуализацията завършена.
Същевременно, държим да подчертаем, че до приключването на периода за реализация на стратегията остава малко повече от 1 година, поради което е належащо да започне стратегическото планиране за следващия цикъл, включително с оглед на бъдещата Многогодишна финансова рамка на ЕС и постигането на по-висока оперативна съгласуваност. Съгласно чл. 9 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите успоредно се приемат Националната стратегия за развитие на научните изследвания, ИСИС, Националната рамкова програма за научни изследвания и иновации и Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура. Днес тези документи имат различни хоризонти - ИСИС приключва през 2027 г., а Националната рамкова програма за научни изследвания и иновации, посочена на стр. 74 от проекта, вече е разчетена за периода 2027–2034 г. Предлагаме бъдещото поколение стратегически документи да се подготвя в единен интегриран процес, с единна заложена методология и индикатори, като МИДТ и МОН действат координирано и в рамките на СИНИ. Това би предотвратило изготвянето на фрагментирани актове с разнопосочни параметри. Ключово е да се заложи и на цялостен механизъм за мониторинг - с ясни отправни и целеви индикатори и публично интерактивно табло за проследяване на резултатите. БРАИТ, като представител на индустрията с висока добавена стойност, е на разположение да участва активно във всички етапи на тези процеси, съвместно с отговорните институции.
БРАИТ оценява положително определянето на „Информатика и ИКТ“ като хоризонтална област с национален обхват, приоритетна за всички 28 административни области, както и извеждането на изкуствения интелект, киберсигурността и квантовите технологии като приоритетни направления в нея. Проектът отчита водещата роля на сектора по брой финансирани проекти и привлечен инвестиционен ресурс, а дигиталната трансформация е определена като областта с най-съществен напредък. Промяната е логично продължение на действащата стратегия, в която цифровизацията в контекста на Индустрия 4.0 вече е хоризонтален приоритет, присъстващ във всички тематични области. Осъвремененият обхват на подобластите, включващ данни, облачни и високопроизводителни изчисления, интернет на нещата, цифрови двойници и комуникационни технологии, отразява реалността, че конкурентоспособността все по-малко зависи от принадлежността към формално определен цифров сектор и все повече от способността на едно предприятие да разработва, внедрява и използва напреднали технологии.
Подкрепяме и включването на „Космически технологии и технологии с двойна употреба“ и „Добивна индустрия“. И двете области са обосновани в проекта през технологичното обновление, критичните суровини, автоматизацията, обработката на данни и участието в европейски вериги на стойност, а не през подкрепа за традиционни дейности сами по себе си. Това е правилният подход и следва да бъде запазен при програмирането на конкретните инструменти.
Хоризонталният характер на областта „Информатика и ИКТ“ обаче изисква ясно разграничение при прилагането между иновационна и технологична трансформация, от една страна, и обичайна цифровизация, от друга. В настоящия текст на проекта такова разграничение липсва. Стратегията не следва да се превръща в общ инструмент за финансиране на стандартни инвестиции в софтуер, оборудване или административна дигитализация. Подкрепата следва приоритетно да се насочва към дейности с доказуем иновационен елемент - разработване на нови продукти и услуги, научноизследователска и развойна дейност, съществени технологични подобрения, нови бизнес модели, създаване на интелектуална собственост или излизане на нови пазари.
Това е особено важно предвид констатациите за свиване на иновационната активност на МСП - според цитираното в проекта Европейско иновационно табло 2025 показателят за дял на МСП, въвеждащи продуктови иновации, се понижава с 39,0 процентни пункта само за една година, достигайки 16,7% от средното за ЕС, а показателят за иновации в бизнес процесите – с 34,3 процентни пункта, до 49,3% от средното за ЕС, както и предвид ограничения достъп до рисков капитал извън големите градски центрове и извън ИКТ сектора. Самият проект посочва като основно предизвикателство пред областта недостатъчно ефективното публично-частно партньорство и ниското ниво на цифрова грамотност в работната сила. Хоризонталната роля на ИКТ ще има реален ефект само ако бъде използвана за пренасяне на технологичен капацитет към другите сектори, а не за отчитане на обща цифровизация като иновация.
Във връзка с това, предлагаме в тематична област „Информатика и ИКТ“, непосредствено след изречението, което я определя като хоризонтална, да бъде добавен текст със следния смисъл - подкрепата по хоризонталната област се насочва към дейности с иновационен елемент, като внедряването на стандартни цифрови решения без технологична новост или измерим ефект върху производителността, новите продукти или интелектуалната собственост не се отчита като принос към целите на стратегията. Така критерият ще бъде заложен на ниво стратегия и няма да зависи от отделните процедури.
Свързан с това е и въпросът за разграничаването между тематичните области. При новата архитектура една и съща технологична компетентност може да бъде отнесена едновременно към ИКТ, мехатроника, космически технологии, добивна индустрия и чисти технологии. Това е логично като описание на реалните технологични връзки, но може да затрудни разработването на процедурите, оценката на проектите и последващия мониторинг, а проектът не предлага правило за подобни случаи.
Предлагаме в Глава 7 да бъде добавено правило за класифициране - всеки подкрепен проект се отчита към една водеща тематична област, а хоризонталната ИКТ компетентност се отбелязва допълнително, без да се брои като втори проект. Така една система с изкуствен интелект за индустриално производство ще бъде отчетена в съответната индустриална област с ИИ като поддържаща технология, вместо сходни проекти да се третират различно в зависимост от процедурата. Подобен подход би ограничил двойното отчитане, би позволил реална оценка на напредъка по области и би дал предвидима рамка за кандидатите.
Разширяването на тематичния обхват поставя и по-общ въпрос за степента на стратегическа концентрация. На национално ниво тематичните области стават седем, а „Космически технологии и технологии с двойна употреба“ също е описана с хоризонтален национален обхват, така че на практика хоризонталните области стават две. На регионално ниво броят на приоритетите на административна област не се променя, тъй като и по действащата стратегия всяка област има три тематични области, но хоризонталната област се сменя: „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ губи този статут за сметка на ИКТ и се превръща в област с конкретно регионално приоритизиране. Към това се добавя широкият обхват на подобластите, при който изкуствен интелект, киберсигурност, данни, интернет на нещата, автоматизация и цифрови двойници присъстват едновременно в няколко тематични области.
Само по себе си това не обезсилва обосновката на отделните направления, тъй като съвременните технологии действително са интердисциплинарни. От гледна точка на стратегическото планиране обаче прекомерно широкият обхват създава риск от размиване на понятието „приоритет“.
Необходимостта от по-ясно таргетиране на тематичните приоритети беше откроена и в хода на консултациите по актуализацията, като едновременно с това широката формулировка на областите се оценява като предимство, осигуряващо гъвкавост и широко участие. Проектът не отговаря на първата от тези две констатации. Според БРАИТ балансът следва да бъде по-скоро в посока концентрация. Интелигентната специализация предполага избор. Действащата стратегия изрично определя тематичните области като инструмент за съсредоточаване на наличните ресурси в направления, в които страната има конкурентни предимства и капацитет. Ако практически всяка технологична дейност може да бъде отнесена към една или повече приоритетни области, способността на стратегията да насочва ограничен публичен ресурс към действителни национални и регионални предимства постепенно намалява.
Не предлагаме преструктуриране на архитектурата на стратегията в рамките на настоящата междинна актуализация. Стратегията е в напреднал етап на изпълнение, обвързана е с действащи програми и процедури, а радикална промяна в този момент би създала повече проблеми за изпълнението, отколкото би решила. Препоръчваме обаче при разработването на следващия стратегически документ след 2027 г. да се изгради ясна йерархия между хоризонтални технологии, способни да обслужват всички сектори, действителни области на национална или регионална специализация и конкретни технологични ниши с доказан научен, индустриален и пазарен капацитет. Включването на дадена област следва да бъде обвързано с по-строги критерии - критична маса от предприятия и научни организации, международно конкурентен потенциал, експортни възможности, наличие на човешки капитал и измерим принос към производителността и добавената стойност. До края на настоящия период рискът може да бъде управляван на ниво изпълнение чрез селективно програмиране на процедурите, ясни изисквания за технологична новост и икономически резултат и концентрация върху измерими цели вместо равномерно разпределение между всички допустими направления.
За да бъде този подход заложен в самата стратегия, а не оставен на отделните процедури, предлагаме три конкретни допълнения в текста:
Най-конкретният пропуск на проекта е в приложенията. Стратегическият текст е актуализиран, но приложенията не са:
В резултат актуализираният текст и мониторинговата и финансова рамка на стратегията са разминати, което поставя под въпрос доколко новите приоритети ще бъдат реално проследими. Тук отбелязваме и че при повече тематични направления индикативният характер на плана не следва да води до механично разпределяне на ресурса - добавянето на област не означава автоматично пропорционално финансиране, а обвързване на ресурса с установения капацитет и очаквания резултат.
Този пропуск е още по-важен на фона на отчетеното в самия проект изпълнение - по Стратегическа цел № I от общо 48 мерки 12 са изцяло изпълнени, 31 са в процес на изпълнение, а 5 не са стартирали или необходимостта от тях е отпаднала, а по Стратегическа цел № II от общо 23 мерки само 1 е напълно изпълнена, 14 са в процес на изпълнение, а 8 не са стартирали или са прекратени. Проектът предвижда нов план за изпълнение за 2026-2027 г. с преразгледани индикатори, но не съдържа срок за неговото приемане.
В тази връзка предлагаме приложенията да бъдат актуализирани едновременно с приемането на стратегията, а в Глава 7 или актът на МС, с който се приема актуализацията на стратегията, да бъде записан ангажимент планът за изпълнение 2026-2027 г. с актуализирани индикатори да бъде приет в определен срок след приемането на актуализираната стратегия.
Индикаторите, основани на DESI, следва да бъдат заменени с показателите по Цифровото десетилетие, например дял на малките и средните предприятия с поне основно ниво на цифров интензитет, който проектът вече използва в анализа си. Показателите следва в по-голяма степен да измерват резултат от иновационната политика, а не административно изпълнение или брой подкрепени проекти - внедрени напреднали технологии, пазарно реализирани нови продукти, частни инвестиции в НИРД, патенти и друга интелектуална собственост, участие в международни вериги на стойност, експорт и производителност на подкрепените предприятия.
Подкрепяме изводите на доклада относно човешкия капитал, инвестициите в НИРД и връзката между наука и бизнес. Интензивността на НИРД от 0,77 процента от БВП за 2024 г. остава близо три пъти под средното за Европейския съюз, а страната е на последно място в Съюза по участие в учене през целия живот и по дял на лицата с над базови цифрови умения. За технологичните области това е пряко ограничение, тъй като развитието на продукта изисква комбинация от научна компетентност, инженерно развитие и пазарно приложение. Препоръчаните в доклада иновационни ваучери, партньорски проекти между предприятия и научни организации и по-ефективна комерсиализация на научни резултати са подходящи инструменти, при условие че акцентът е върху съвместни разработки и реализация на пазара, а не върху формално партньорство.
По съдържанието на представения проект обръщаме внимание, че в заложения формат Оперативна цел №3 страда от сериозен дефицит на ресурсно осигуряване, целеви показатели и механизми за управление, а раздел 8.5 носи характера на списък с интервенции вместо на структуриран план за изпълнение. По-долу излагаме конкретните си бележки и предложения по всеки от тези три елемента.
Самата стратегия определя недостатъчния човешки капитал и дефицита на умения за технологичната трансформация като едно от ключовите ограничения пред изпълнението ѝ. Цитираното в нея Европейско иновационно табло 2025 дава и мащаба на изоставането - 10,0% от средното за ЕС по участие на населението в учене през целия живот и 16,0% по дял на лицата с над-базови цифрови умения.
Финансовият план в Приложение № 14 обаче предвижда за Оперативна цел №3 общо 153,69 млн. евро при общ индикативен ресурс на стратегията от 3 514,97 млн. евро, или 4,4%. Налице е разминаване между тежестта, която стратегията отдава на дефицита на умения в аналитичната си част, и ресурса, който ѝ осигурява.
Съгласно Приложение № 12 постигането на цел №3 се проследява с осем индикатора, от които три измерват свързаност, а не компетентности - „Потребители на интернет, домакинства“ с целева стойност 95%, „Покритие с широколентов високоскоростен достъп от следващо поколение“ и „Лица, използващи мобилни устройства за достъп до интернет“. Тези показатели могат да бъдат изпълнени напълно, без нито един зает в България да е повишил квалификацията си.
Същевременно в набора липсва какъвто и да е индикатор за двата показателя, по които стратегията сама констатира най-голямо изоставане - участие в учене през целия живот и дял на лицата с над-базови цифрови умения. Базовите стойности са от 2020 г., а текущите от 2021 г. Освен това един и същ показател е отчетен в двете приложения с различни стойности и различни базови години: в Приложение № 12 „Човешки ресурси (спрямо ЕС)“ е с базова стойност 43,70 за 2020 г., текуща 52,2 за 2021 г. и целева 60,0 за 2027 г., докато в Приложение № 13 същият показател фигурира със стойности 52,2 и 60,1 в колони с базова година 2019 и без попълнена целева стойност. При такова разминаване напредъкът по целта не може да бъде проследен.
Предлагаме наборът индикатори за Оперативна цел №3 да бъде преработен с базова стойност 2024 или 2025 г. и да включва, но да не се ограничава до:
Целевите стойности следва да бъдат изведени от вече цитираните в стратегията рамки - Политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. и инициативата „Съюз на уменията“, така че националните цели да бъдат съпоставими с европейските.
Раздел 8.5 съдържа над двадесет мерки, изброени без приоритизация, без посочена отговорна институция, без срок и без обвързване с конкретна процедура или бюджетен ред. При положение че до края на програмния период остават по същество няколко месеца от 2026 г. и една година, е необходимо да се приоритизират ясни и реалистични интервенции, към които да се насочи наличният ресурс.
Предлагаме раздел 8.5 да бъде придружен от таблица по образеца „мярка – инструмент или процедура – отговорна институция – срок – индикатор – индикативен бюджет“, най-малко за мерките, които реално ще бъдат обявени до края на периода. Мерките, за които такава конкретика не може да бъде посочена, следва да бъдат ясно обозначени като част от подготовката за следващия програмен период, а не като действащ ангажимент.
Освен въпроса за формата, считаме, че разделът пропуска инструменти, които са ключови именно за преодоляването на описаните в анализа дефицити. Предлагаме да бъдат разгледани следните мерки за настоящия или за следващия програмен период:
Напълно подкрепяме и препоръките за намаляване на административната тежест - дигитализация на процедурите, модел „едно гише“, скъсяване на сроковете за оценка и премахване или обединяване на дублиращи отчетни изисквания. Докладът идентифицира продължителните процедури по оценяване и договаряне, бавните обществени поръчки и забавеното финансиране като реални бариери пред изпълнението. При технологии с кратък цикъл на развитие период от година или повече между подготовката на една идея и реалния старт на проекта може да промени съществено нейната пазарна и технологична релевантност. Затова административното опростяване не е второстепенна организационна задача, а фактор за ефективността на самата иновационна политика. Не по-малко важна е предвидимостта - своевременно публикувани индикативни графици и ранна информация за предстоящите инструменти позволяват на предприятията и научните организации да подготвят качествени партньорства, вместо да реагират в кратки административни срокове.
Като организация на високотехнологичния бизнес споделяме и отправената при консултациите бележка, че условията по стратегията не следва да поставят българските предприятия в по-неизгодна позиция от европейските им конкуренти.
В обобщение, БРАИТ подкрепя хоризонталното позициониране на „Информатика и ИКТ“, осъвременяването на технологичните направления и включването на двете нови тематични области.
Основният риск на актуализацията не е в избора на конкретните направления, а в постепенното разширяване на стратегическия обхват до степен, в която значителна част от икономическата и технологичната активност може да бъде квалифицирана като приоритетна. Другият ключов риск е разминаването между актуализирания текст и неактуализираната мониторингова и финансова рамка.
Първият риск следва да бъде адресиран чрез селективно програмиране на инструментите до края на действие на стратегията и чрез по-ясна йерархия на приоритетите в следващата стратегия. Вторият може и следва да бъде отстранен още в рамките на настоящата актуализация.
Предложените допълнения, критерий за иновационен елемент в хоризонталната ИКТ област, правило за отчитане към водеща тематична област, принцип за концентрация на ресурсите с приоритетни подобласти и ангажимент със срок за актуализирани приложения и план за изпълнение, не променят архитектурата на стратегията и могат да бъдат включени в текста преди приемането му. Така актуализацията би постигнала целта си не просто чрез разширяване на допустимия тематичен обхват, а чрез насочване на публичния ресурс към технологии и проекти, които реално повишават производителността, технологичния капацитет и международната конкурентоспособност на българската икономика.
Заявяваме нашата готовност да подкрепим изпълнението на Стратегията и да участваме в планирането на следващия стратегически период.
Илия Кръстев
Председател на УС на БРАИТ
Становище относно конкурентоспособността на българската икономика и Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Настоящ...