Становище относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование - езикова подкрепа

СТАНОВИЩЕ

на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ)

относно: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 52-654-01-52/03.06.2026 г., № 52-654-01-103/22.07.2026 г. и № 52-654-01-104/23.07.2026 г. - в частта относно езиковата подкрепа

С настоящото становище Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) представя своята позиция и конкретни предложения по трите законопроекта, които уреждат езиковата подкрепа за деца и ученици, невладеещи български език, и които предстои да бъдат разгледани на заседанието на Комисията на 23.09.2026 г.

БРАИТ е водещата работодателска организация на високотехнологичния бизнес в България. Ние обединяваме над 2000 компании с над 100 000 служители в най-динамичните сектори - софтуерна индустрия, ИТ, биотехнологии, изкуствен интелект, блокчейн, финтех, агритех, възобновяема енергетика. За компаниите в нашия сектор най-ценният ресурс е потенциалът на хората - техните умения, талант и способност да се учат. Затова инвестираме значително в обучение и квалификация и го правим през целия професионален път на всеки служител. Това обучение обаче надгражда умения, то не изгражда основата. Основата се създава в училище и нейното качество определя посоката и темпа на развитие на българската икономика. Именно затова талантът и човешкият потенциал за нас не са абстрактна политическа цел, а ежедневно ограничение пред растежа.

Езиковата подкрепа е част от този въпрос и затова заявяваме позиция по нея. Владеенето на езика на обучение е условието, без което никое друго умение не може да бъде изградено - нито четенето с разбиране, нито математиката, нито дигиталните и социалните компетентности, които ще определят работните места през следващото десетилетие. Дете, което не разбира езика на класната стая, не изостава по един предмет, а по всички. Преодоляването на тази бариера е може би най-ранната точка, в която образователната система може да предотврати загуба на потенциал. При демографската перспектива, пред която е изправена страната, смятаме, че България не може да си позволи да не я използва.

Обща оценка

БРАИТ подкрепя по принцип и трите законопроекта в частта относно езиковата подкрепа.

Доколкото и трите текста уреждат една и съща материя с различна степен на подробност, считаме, че най-добър резултат би бил постигнат чрез обединяването им, като се запазят най-силните елементи от всеки от тях. Приложимостта на мярката ще зависи от пет условия, които в сегашните предложения липсват или са уредени частично. Излагаме ги по-долу в конструктивен дух и с готовност да участваме в тяхното доуточняване.

Считаме, че гледната точка на бизнеса ще бъде полезно допълнение към вече представените експертни и институционални позиции.

Езиковата подкрепа като инвестиция в човешки капитал

Демографското ограничение е известно и не подлежи на спор. Населението в трудоспособна възраст в България се очаква да се свие с около една трета до 2050 г. - най-бързото свиване в Европейския съюз при средно около 20% за Съюза. В такъв контекст всяко дете, което напуска образователната система без базови умения е пряка загуба за икономиката.

Мащабът на езиковата бариера също е известен. По данните, посочени в мотивите към законопроект № 52-654-01-52, учениците от семейства, в които не се говори български език, са близо 25% от постъпващите в първи клас. Това означава, че всяка година едно на четири деца тръгва на училище от семейство, в което не се говори български език и при голяма част от тях системата днес установява дефицита твърде късно и не успява да го компенсира.

Резултатите са видими в статистиката - според PISA 2025 на ОИСР 58% от българските петнадесетгодишни са под базово ниво по четене и 57% - по математика. Това са най-ниските стойности, откакто България участва в изследването, а по математика страната е на последно място в Европейския съюз. Според Education and Training Monitor 2025 на Европейската комисия преждевременно напусналите образование са 8,2%, но със сериозна разлика между градовете (3,4%) и селата (17,7%). Това не е равномерно разпределен проблем - той е концентриран там, където езиковата бариера потенциално е най-висока.

Цената за икономиката вече се плаща и 64% от българските малки и средни предприятия не намират служители с нужните умения при 46% средно за ЕС по данни на Евробарометър от юни 2026 г. Ограничението обаче не е само при по-малките компании. Според доклада на Европейската комисия „Състояние на цифровото десетилетие 2025" за България ИКТ специалистите са 4,6% от заетите през 2024 г. при цел 10% до 2030 г., а делът на населението с поне основни цифрови умения е 35,5% при национална цел 52%. За шест години страната трябва да удвои дела на специалистите в сектора, в който работят нашите членове.

Постигането на тези цели зависи от базата. Компаниите в нашия бранш наемат инженери, анализатори, специалисти по данни и по киберсигурност - професии с високи изисквания към критичното мислене, решаването на сложни проблеми и работата с данни. Пътят към тях обаче започва от четенето с разбиране и от владеенето на езика, на който се учи. Ученик, който на петнадесет години не разбира какво чете, не може да изгради следващите нива на умения - нито в училище, нито по-късно чрез квалификация в компанията.

Привличането на работна сила отвън не замества тази инвестиция, а поставя същия въпрос от другата му страна. Разрешенията за пребиваване с основание заетост нарастват от малко над 6000 в края на 2020 г. до близо 21 000 в края на 2024 г. по данни на Евростат, а по данни на Агенция по заетостта през 2025 г. над 25 000 граждани на трети страни са започнали работа в България. Трайното установяване и интеграцията им в българското общество минават през семействата им. Когато деца постъпват в български училища, без да владеят езика на обучение, готовността на училището да ги посрещне се превръща в условие за задържането на служителите, в които работодателите вече са инвестирали.

Разглеждаме предложената мярка като инвестиция в човешки капитал с измерима възвръщаемост, а не като разход. Тя работи едновременно за българските деца и за децата на хората, които икономиката привлича отвън.

Какво подкрепяме в трите законопроекта:

• Извеждането на езиковата подкрепа в самостоятелна уредба;
• Ранното и стандартизирано установяване на езиковото ниво - при постъпване в предучилищно образование, при постъпване в първи клас и при идване от друга образователна система;
• Разнообразието от форми - допълнителни модули и консултации, интеграционно обучение в индивидуална форма и подготвителен езиков клас, доколкото изборът между тях стъпва на индивидуална оценка;
• Рамковите учебни програми по степени на владеене, които заменят подхода „една програма за всички" с измерим напредък;
• Предвиденото в законопроект № 52-654-01-103 създаване на учебници и помагала за български като втори език.

Пет условия за успешно прилагане

1. Подготовка на педагогическите специалисти

Считаме това за най-същественото условие. И трите законопроекта уреждат формите на подкрепа, но не поставят изисквания към подготовката на учителите, които ще я осъществяват. Преподаването на български като втори език изисква методика, различна от преподаването на български като майчин - разпознаване на спецификите на многоезичното развитие, оценяване на езиковото ниво, последователно изграждане на речник и граматика и свързване на езиковите цели с учебното съдържание по останалите предмети. Нови форми и нови програми трудно биха дали резултат, ако прилагащите ги не са подготвени за тях.

Въз основа и на доказали се практики в други европейски държави, предлагаме в закона и в съответните държавни образователни стандарти да бъдат предвидени:

• Компетентностен профил на учителите, които преподават български като втори език;
• Задължително въвеждащо обучение преди поемане на тази роля, продължаваща квалификация и методическа подкрепа;
• Време за съвместно планиране между учителите по езикова подкрепа и останалите педагогически специалисти.

2. Подкрепата да продължава и след подготвителния клас

Езиковото развитие не приключва с излизането от подготвителната група или клас. Ако подкрепата спре на изхода от подготвителния клас, детето се връща в редовната паралелка с формално покрито ниво и реален дефицит, който се проявява по всички предмети.

Предлагаме в закона да бъде предвидена продължаваща езикова подкрепа след подготвителния клас - допълнителни часове, езиково подкрепящо преподаване по всички предмети и периодично проследяване на напредъка.

3. Подготвителният клас да остане временна мярка с ясни граници

Подготвителните класове дават резултат, когато осигуряват интензивна подкрепа и водят към планиран преход в общообразователната среда. Когато престоят в тях се удължи, ефектът може да се обърне и мярката да доведе до трайно отделяне на деца. Този риск е отчетен и в европейските анализи, поради което препоръчваме той да бъде управляван изрично в текста на закона, а не оставен на практиката.

Предлагаме в закона да бъдат уредени:

• Максимален срок на обучението в подготвителен езиков клас;
• Периодична индивидуална оценка на необходимостта от продължаването му и преминаване в общата паралелка веднага щом езиковото ниво позволява това;
• Максимално участие заедно с връстниците в учебните и извънкласните дейности, за които езиковото ниво не е пречка;
• Публично проследяване на данните за броя на насочените деца, продължителността на престоя и реализирания преход.

4. Подкрепата да предхожда санкциите

Повтарянето на първи клас поставя детето още веднъж пред същото съдържание и същите методи, които вече не са дали резултат. Практиката и изследванията сочат риск от демотивация и по-ранно отпадане, а при дете с различен майчин език и риск езиковото различие да бъде възприето като личен дефицит.

Предлагаме повтарянето да бъде заменено с механизъм за интензивна подкрепа, включващ ранна диагностика, индивидуален план за наваксване, допълнителни занимания през учебната година и през ваканциите и работа със семейството. Ако въпреки това повтарянето бъде запазено, считаме за необходимо то да бъде изрично еднократно, каквото е и предложението на Министерството на образованието и науката.

Сходно е съображението ни относно санкциите за родителите. Предлагаме преди налагане на санкция да бъдат установени причините за отсъствията и да бъдат предложени подходящи мерки за подкрепа.

Обръщаме внимание и на предвидената възможност ученик от подготвителен езиков клас да се обучава дистанционно, когато в училището няма достатъчно деца за сформиране на група. Разбираме организационното съображение, но дете, което тепърва усвоява езика, го усвоява във взаимодействие с учители и връстници. Предлагаме като алтернатива споделен ресурс между училища, мобилен специалист или регионално организирана услуга.

5. Готовност на инструментите и осигурено финансиране

Стандартизираните инструменти за оценка, рамковите учебни програми, учебниците за български като втори език и подготвените учители към момента не са налични. Предлагаме:

• Сроковете в преходните разпоредби да бъдат обвързани с готовността на тези инструменти, а не само с началото на учебна година;
• Въвеждането да бъде предшествано от пилотно прилагане в различни типове детски градини и училища, включително в малки населени места;
• Мярката да получи целево финансиране по национални програми, а не само през стандарта за издръжка.

Европейският контекст

Позволяваме си да приложим кратък преглед на европейския опит, доколкото той показва, че поставените по-горе условия не са теоретични, а са част от действащи уредби.

Сравнителният анализ на Eurydice обхваща 42 европейски образователни системи. Подготвителни класове или часове съществуват в 33 от тях, като 21 системи ограничават продължителността на отделното обучение, в повечето случаи до една или две години. Само 13 системи осигуряват в подготвителните класове пълноценно учебно съдържание и по други предмети освен езика на обучение, а централни критерии за оценка на езиковото ниво при постъпване имат едва 18 системи. Докладът изрично отбелязва, че подготвителните класове могат и да затруднят приобщаването, когато отделят учениците от връстниците им, и че целевата езикова подкрепа по правило продължава по-дълго от самите подготвителни класове. Същевременно в много от системите, в които езиковата подкрепа се осигурява от учители в училището, образователните власти очакват те да притежават допълнителна квалификация, например за преподаване на езика на обучение като втори.

Австрия урежда материята пряко в закона - учениците с недостатъчно владеене на немски език се обучават в Deutschförderklassen с 15 седмични часа интензивно езиково обучение в началното и 20 часа в средното училище. Нивото се установява със стандартизиран инструмент (MIKA-D), а преоценката се извършва в края на всяко полугодие. Престоят е ограничен - до четири полугодия, след което подкрепата продължава в Deutschförderkurse с по 6 седмични часа паралелно на редовното обучение. Преминаването в редовната паралелка става въз основа на резултата от теста, а не по преценка на отделното училище.

Германия дава най-ясния пример по отношение на учителите. Провинция Северен Рейн-Вестфалия въвежда през 2009 г. със закон компетентностите по „немски за ученици с миграционен опит" като задължителен елемент в подготовката по всички учителски специалности, без изключение. Логиката е, че всеки учител преподава и език, независимо от предмета си.

Северноевропейските системи добавят два елемента, които заслужават внимание независимо от разликите в контекста. В Швеция Законът за образованието определя срокове - оценка на знанията и разпределение в редовна паралелка в рамките на два месеца от приемането и максимум две години обучение в подготвителен клас по един и същ предмет. Във Финландия държавното финансиране за обучение по финландски като втори език се отпуска за срок до шест години от началото на участието в образованието, тоест подкрепата продължава след подготвителния период.

Общият извод от тези модели е сравнително еднороден. Подготвителният клас се разглежда като вход към системата, а не като отделна образователна пътека. Той има законово определен срок, обективен инструмент за оценка и ясно дефиниран изход. Подкрепата продължава след него. А подготовката на учителите предхожда въвеждането на формите.

Предложения към Комисията

Текстовете относно езиковата подкрепа от трите законопроекта да бъдат гласувани и впоследствие обединени и допълнени в общ текст, като се запазят най-силните части от всеки от тях;

Петте условия, изложени по-горе, да бъдат отразени в обединения текст.

Заключение

БРАИТ подкрепя посоката на предложените промени. Считаме, че езиковата подкрепа е една от мерките в образованието с ясна и сравнително бърза икономическа възвръщаемост, защото действа в най-ранния момент, в който системата може да предотврати натрупването на дефицити. Предложените от нас допълнения не променят замисъла на законопроектите и могат да бъдат отразени при обединяване на текстове, като ние заявяваме готовност да участваме експертно в процесите, свързани с това.

Илия Кръстев
Председател на УС на БРАИТ