Декларация

относно

проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Проектобюджетът за 2026 г. не предлага реформи, а възпроизвежда модел, който увеличава административните разходи, разширява публичния дълг и натоварва реалната икономика. Липсват стратегическа рамка, ясни цели и механизми за ефективност. Нереформираните системи продължават да се финансират по инерция, без отчетност и без връзка с резултати.

Считаме, че политическите сили в парламента нямат обща перспектива за развитие и не показват готовност да работят по национална стратегия. Това води до решения „ден за ден“, които ще поставят гражданите и бизнеса под нарастващ финансов натиск. Ако тази посока се запази, обществото ще обеднява постепенно, но сигурно за години напред.

Нашата позиция е недвусмислена.

Бюджетът в този му вид не може да бъде подкрепен. Той трябва да бъде изцяло преработен, за да защити фискалната стабилност, да насърчава инвестициите и да предотврати социалното и икономическо обедняване на гражданите. Оценката ни се потвърждава и от есенния пакет на Европейската комисия, според който България е сред държавите „в риск от несъответствие“ с фискалната рамка на ЕС. Това означава, че има сериозни опасения бюджетът за 2026 г. да не отговаря на изискването за дефицит под 3% от БВП и за устойчивост на дълга. България е една от едва три държави в тази категория заедно с Унгария и Испания.

Ако управляващото мнозинство не прояви готовност за реални корекции и диалог, ние сме готови да организираме активни действия - включително граждански протести и публичен натиск за промяна на бюджета. Няма да приемем политика, която прехвърля сметката върху работещите и следващите поколения.

Остро възразяваме срещу повишаване на данъчната тежест върху труда и капитала, което ще изгони инвестиции, ще разшири сивия сектор и ще намали, а не увеличи приходите, чрез:

• повишаване на данъчната тежест върху труда и капитала;
• покачване на осигурителните вноски и максималния осигурителен доход;
• удвояване на данъка върху дивидентите;
• повторно въвеждане на СУПТО и допълнителни административни изисквания;
• липса на ясна средносрочна фискална рамка;
• формален социален диалог без реален резултат.

Нарастването на държавния дълг от 24,2% до 35,6% от БВП за четири години е сериозен сигнал за риск. Ако не бъдат предприети ефективни реформи, гражданите ще плащат тази сметка с по-нисък стандарт на живот и ограничени перспективи.

Обявяваме се срещу приемането на „бюджет на администрацията“, а не на растежа.Новите и по-високи разходи за публичния сектор се правят без връзка с резултати, докато реалната икономика плаща сметката. Абсолютно неприемливо е и икономически неустойчиво е все повече пари да се наливат в същите нереформирани системи, а тези, които създават добавена стойност, да бъдат наказвани с вдигане на данъците. 

Настояваме за следното:

• Преработване на проектобюджета с премахване на увеличенията в осигуровките и данъчното облагане, преоценка на МРЗ и максималния осигурителен доход и оттегляне на СУПТО.
• Запазване на данъчно-осигурителния модел като ключово конкурентно предимство на България.
• Ограничаване на неефективните разходи чрез замразяване на щата в администрацията и прекратяване на автоматичните увеличения на заплатите в публичния сектор без връзка с резултати.
• Структурни реформи, които да модернизират администрацията, да дигитализират процесите и да гарантират устойчивост на пенсионната система.

Нашият ангажимент

Готови сме да участваме в диалог за реформи, но не и да легитимираме бюджет без визия. Ако институциите не проявят воля за промяна, ще обединим обществото около ясни действия - включително протести и кампания за обществен натиск.

Ще отстояваме тази позиция - пред Народното събрание, пред обществото и пред всички институции.