Позиция относно проект на държавен бюджет за 2026 г.

Като работодателска организация, представляваща най-значимите индустрии в България, считаме, че предложеният държавен бюджет за 2026 г. не отговаря на реалните нужди на българската икономика и не осигурява основните условия за растеж – предвидимост, конкурентоспособност и инвестиционна среда. Вместо насоченост към реформи и ефективно управление на публичните средства, проектът разчита на механично увеличаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и разширяване на разходите. Това е краткосрочен подход, който ще доведе до по-слаба икономическа активност, а не до устойчиво финансиране на системите.

Нашите аргументи:

1. Липса на стратегическа визия и предвидимост

България навлиза в ключов период – присъединяване към еврозоната и необходимост от повишена конкурентоспособност спрямо други държави от ЕС и региона. Вместо да се представи средносрочна фискална рамка с хоризонт от 3-5 години, проектобюджетът е ориентиран към текущо запълване на дефицити. Това намалява доверието на инвеститорите, които вземат решения на база стабилност, прогнозируеми данъчни условия и последователни политики. Когато бизнесът не знае какви ще бъдат осигурителните и данъчните параметри година напред, инвестициите се отлагат, а растежът се забавя.

2. Фискална експанзия без реформи

Разходите в публичния сектор нарастват, но без механизми, гарантиращи по-добри услуги, ефективност или контрол. Дефицитите в ДОО и НЗОК остават над 40% и се компенсират само чрез вдигане на вноските. Това е модел, който вече се е доказал като неработещ: повече пари в системата не водят автоматично до по-добри резултати. Без реформи увеличаването на разходите ще се превърне в постоянен натиск за нови повишения на вноски, данъци и заеми.

3. Увеличение на осигурителната тежест и ефектът върху бизнеса

Предложеното увеличение на пенсионните вноски и на максималния осигурителен доход означава реално поскъпване на труда с над 10%. За икономика с нарастващи цени на енергия, суровини и логистика това е сериозен удар. Българските предприятия вече губят конкурентно предимство спрямо страни с по-ниски разходи, а за някои трудоинтензивни сектори този ефект може да е критичен.Допълнително – подобни мерки са проинфлационни. Повишените разходи на бизнеса се пренасят в крайната цена на стоките и услугите, което засилва инфлацията, понижава покупателната способност и ограничава потреблението.

4. Наказване на коректните платци, вместо борба със сивия сектор

Сивата икономика остава между 22% и 35% от БВП. В такава среда увеличаването на вноските стимулира укриването, а не събираемостта. Вместо усилия за контрол, намаляване на злоупотребите и електронни механизми за проследяване, тежестта се прехвърля върху онези, които спазват закона. Това обезкуражава коректните работодатели и изпраща погрешен сигнал към бизнеса.

Конкретни предложения:

1. Осигурителна политика

• Да не се повишават вноските – моделът е доказано неефективен и задушава пазара на труда.
• Да се придвижи законопроектът за реформа на пенсионните фондове - създаване на мултифондове, които да участват в инвестициите в българската икономика. Това ще намали зависимостта на бюджета от допълнителни вноски и ще задържа капитал в страната.

2. Разходи и ефективност

• Въвеждане на независим одит на всички бюджетни структури - без данни за ефективност няма аргумент за повишаване на разходите.
• Заплатите в публичния сектор да се обвържат с резултати, изпълнение на индикатори и дигитализация на услуги.
• Закон за публично-частни партньорства – инструмент, който вече работи в редица европейски държави и позволява финансиране на инфраструктура и иновации без единствено бюджетно натоварване.

3. Инвестиции и икономическа среда

Инвестициите в България са спаднали до най-ниските си нива - едва 1-1,5% от БВП, при около 20% в годините след присъединяването към ЕС.

• Необходима е ускорена процедура за капиталови разходи, публични индикатори за изпълнение и премахване на административните бариери.
• Данъчни стимули за реинвестирана печалба, технологично обновяване, иновации и автоматизация – това са политики, които реално повишават производителността, а с нея и доходите.

4. Диалог и предвидимост

Бизнесът има нужда от минимум 60 дни за становища по промени, които пряко засягат разходите му. Без партньорство, оценка на въздействието и прозрачност се губи доверието в институциите, а решенията се превръщат във фактор за несигурност.

Ако проектобюджетът не бъде коригиран, очакваните последствия са:

• Увеличение на разходите за труд с 8-10%, което ще натисне цените нагоре;
• Забавяне на инвестиции и изнасяне на производство към по-евтини пазари;
• Разширяване на сивата икономика;
• Още по-големи дефицити в бюджета и социалните системи, без подобрение на услугите за гражданите.

Заключение

Необходими са реформи, а не механично харчене.Необходими са предвидимост, дългосрочна рамка и реално партньорство с бизнеса.Необходими са стимули за инвестиции, иновации и растеж, вместо нови тежести.

Само така България може да използва влизането в еврозоната като шанс за ускорено развитие, а не като рисков период на допълнително напрежение за предприятията и работещите.